vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
17 jul 2008, 12:51

Тя и аз... нещо не сме си по мярка 

  Poesía » Otra
1476 0 32
 

Онова място

е на няколко преки.

Слънцето - три пъти

само

преобръща

сърцето си,

докато стигне до него.

Кървави люляци целуват

морето.

Колко е залезно!

И спокойно.

Муза - ще кажат поетите...

Красиво е.

Но... на мен нещо не ми е по

мярка.

Нещо ми липсва.

Нещо не ми се пише.

Чакам

сънят да

погали очите и да

забравя за

дневния бунт на кръвта

във вените.

Да забравя как ме

разкъсва... Оная.

Простира парчетата

Едно по едно.

(Като агнешка кожа

на припек.)

Брои ги лудата.

Аз пък  и пея,

колко са хубави

новите и   вносни

чепици -

„Чезаре Пачьоти"-

нищо,

че стягат.

Виждам... Колко е безсилна.

Затова сигурно

(ми омиляват двата

десни цървула на дядо).

Все десни ги правеше.

Защо ли?

И сега не мога да кажа.

А ми е милно небето му.

И таванът.

Небето има таван. Има.

А аз търся  меда...  на дъното

под солта на

морето... Винаги

със два свити юмрука.

Така съм родена.

Шестият тон на сърцето ми

вече е факт -

(за нея няма значение).

Щом  не знае, че ставам  дива

понякога...

захапят ли края на полата ми.

Послушах Буаст... И

записвах обидите

на зеления пясък...

Една по една.

Да ги отмие водата.

Тя искаше. Но аз не умрях.

Затова още е гузна.

И много сама.

Със сложно  име.

Всъщност - как ли се

казваше?

 

 

 

 

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??