28 dic 2007, 9:24

Тя и Той

827 0 4
Живота ни е театър.
Нека не бързаме с аплодисментите,
преди да е паднала завесата.
Героинята ми още неизживяла
личната си драма,
главният герой
още не я е разочаровал
пет-шест пъти.
Защо бързате?
Има още толкова
неща да се случат.
Тези едва докосващи се ръце,
нежните погледи,
след дни ще са история.
Мъж като него
обича кратко,
жена като нея
обича безразсъдно,
до болка
и остава сама.
Не ги обричайте на любов,
щом звездите нашепват:
"Раздяла!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Чела съм го и в друг сайт.Според мен римата не е най-важното в един стих, а чувството.Поздравления!
  • Хубавичко е,но на мен лично римата ми липсва!
  • Тъжни истини.И ме карат да се замисля.Винаги обичаме безрасъдно,до болка.Колко точно!!
    Поздрави !!
  • Интересно изпълнение!
    Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...