28.12.2007 г., 9:24

Тя и Той

831 0 4
Живота ни е театър.
Нека не бързаме с аплодисментите,
преди да е паднала завесата.
Героинята ми още неизживяла
личната си драма,
главният герой
още не я е разочаровал
пет-шест пъти.
Защо бързате?
Има още толкова
неща да се случат.
Тези едва докосващи се ръце,
нежните погледи,
след дни ще са история.
Мъж като него
обича кратко,
жена като нея
обича безразсъдно,
до болка
и остава сама.
Не ги обричайте на любов,
щом звездите нашепват:
"Раздяла!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих! Чела съм го и в друг сайт.Според мен римата не е най-важното в един стих, а чувството.Поздравления!
  • Хубавичко е,но на мен лично римата ми липсва!
  • Тъжни истини.И ме карат да се замисля.Винаги обичаме безрасъдно,до болка.Колко точно!!
    Поздрави !!
  • Интересно изпълнение!
    Браво!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...