Тя не е самотна – има десет котки,
дълга бяла рокля, спомени от сватба.
Има предпазливост в нейната походка.
Рядко тя заспива. Рядко се и радва.
Тя не е самотна. Споменът я топли
като старо куче. Като друго тяло.
Вече ѝ е тясна бялата ѝ рокля.
Вече се размиват спомените в бяло.
Тя не е самотна. Има бяла рокля,
множество илюзии, две-три капки вяра.
Тези десет котки няма да я стоплят.
(Тя не се надява на щастлива старост.) ...