Тя не умира
Когато си загубил вяра
и всичко в теб докрай боли,
и падат бързо без пощада,
събарят се навред стени.
И вихър на земята те поваля,
отнема радост и мечти,
в капана неизбежен от нерада,
заклещен се оказваш ти.
И мисли те кълват до изнемога,
безмилостни и гладни кат орли,
и сам си, изоставен в неволя,
далеч, далеч от райските земи.
Тогава вгледай се във тъмнината,
почакай утрото да затрепти,
там някъде сред изгрева те чака
искрицата на бъдните ти дни.
И крехката надежда сред зората,
в ръцете си грижливо поеми,
дори и малка да е, тя си заслужава,
да я погалиш, за да разцъфти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
