странница (Сеси)
200 7162
3 abr 2014, 11:02

Тя не умира 

  Poesía
609 0 12

Когато си загубил вяра

и всичко в теб докрай боли,

и падат бързо без пощада,

събарят се навред стени.

 

И вихър на земята те поваля,

отнема радост и мечти,

в капана неизбежен от нерада,

заклещен се оказваш ти.

 

И мисли те кълват до изнемога,

безмилостни и гладни кат орли,

и сам си, изоставен в неволя,

далеч, далеч от райските земи.

 

Тогава вгледай се във тъмнината,

почакай утрото да затрепти,

там някъде сред изгрева те чака

искрицата на бъдните ти дни.

 

И крехката надежда сред зората,

в ръцете си грижливо поеми,

дори и малка да е, тя си заслужава,

да я погалиш, за да разцъфти.

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е! Нека има надежда!!!
  • Благодаря ви от сърце, Силвия, Фреди!
  • Много красиво и мъдро!
  • Много позитивно и поучително!Поздравления!
  • Благодаря ви, че бяхте тук, Елена, Санвали, Мартина, Никола, Ваня, Младен, Камелия! И нека никога да не губим искрицата надежда!
  • "И крехката надежда сред зората..."
    Това е самата истина -"Надеждата крепи човека!!!"
  • Докосна ме и ме развълнува стиха ти, Сеси!
    Трохичка надежда пожар прави и планини повдига.
    И не е прав Данте за написаното пред вратите на Ада.
    Дори и за там трябва да съхраним късче надежда!

    Поздравление за въздействащия стих!: Мисана
  • Страхотен, силен стих! Поздрав!
  • "Крехката надежда" ни крепи!
    Защото "там някъде сред изгрева те чака искрицата на бъдните ти дни."
    "дори и малка да е, тя си заслужава да я погалиш,за да разцъфти."
    Хубаво и поучително!Поздравление, Сеси!Харесах и го оценявам!
  • Много силно и хубаво!
  • Прекрасно стихо, Сеси!

    "дори и малка да е, тя си заслужава,
    да я погалиш, за да разцъфти."

    Поздрав!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??