В очите ù четеше се умора,
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.
В лицето ù четеше се тревога,
която цял живот търпяла е без страх.
Сега ръцете свити са една в друга,
готови да простят най-страшен грях.
Сълзи се стичаха по сбръчканите бузи,
годините насякли я без капка жал.
Готова винаги за тях да служи,
душата тънеше сега в печал... ...