Тя още чака
В очите ù четеше се умора,
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.
В лицето ù четеше се тревога,
която цял живот търпяла е без страх.
Сега ръцете свити са една в друга,
готови да простят най-страшен грях.
Сълзи се стичаха по сбръчканите бузи,
годините насякли я без капка жал.
Готова винаги за тях да служи,
душата тънеше сега в печал...
Извади смачкания лист от джоба,
написан някак бързо без душа.
Прочете пак отново тези думи
и тази скръб отново натежа.
Той няма да се върне, тя го знае,
военното писмо обгърнато е в тъма.
Но тя ще чака думите да чуе...
"Прибрах се, мамо, аз съм у дома!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
