Тях

11 feb 2012, 12:43

Poesía

563 0 3

Декември се случи. Декември е бесен.

Плете вироглаво - снежинки изплита.

Градината плаче - самичка, невчесана.

Декември я вижда: сълзичка полита.

После пада в ръцете му - малка, чудата.

И декември се сепва - о, късче небе?

Не, не, непослушко, не небето познато -

това е малка росица, това е мойто сърце.

Хората. Чакам ги. Те ме родиха.

Изпредоха всичко - снага, цвят, очи.

Де са се дянали, де са? - те питам.

Още малко остана съвсем да боли.

Тогава се случи нещо, което

побира се само в дъха на дете:

декември изтръска снега от очите й

и тях ги доведе.

Него.

Нея.

И те.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Азазел (Неличка)

2012-03-23T23:54:37+02:00

Да, точно декември ги доведе-нея и него.И ги превърна в ТЕ. Поздрав, Иве
ForeverYoung (Ива Колева)

2012-02-23T01:48:42+02:00

Да, аз също имам чувството, че трябва да се поработи над нея.
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-02-23T00:43:16+02:00

Поработи още над творбата, Ива...Успех ти желая!