Тях
Декември се случи. Декември е бесен.
Плете вироглаво - снежинки изплита.
Градината плаче - самичка, невчесана.
Декември я вижда: сълзичка полита.
После пада в ръцете му - малка, чудата.
И декември се сепва - о, късче небе?
Не, не, непослушко, не небето познато -
това е малка росица, това е мойто сърце.
Хората. Чакам ги. Те ме родиха.
Изпредоха всичко - снага, цвят, очи.
Де са се дянали, де са? - те питам.
Още малко остана съвсем да боли.
Тогава се случи нещо, което
побира се само в дъха на дете:
декември изтръска снега от очите й
и тях ги доведе.
Него.
Нея.
И те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Колева Всички права запазени
