24 ene 2018, 15:01

Тялото

  Poesía » Otra
1.4K 1 1

Познавате ли хора работливи,

грижовни и помагащи на всички?

Или пък хора приказливи,

които пускат думи като птички?

 

А хора – винаги забързани,

все пътя гледат и зове ги той,

или такива – уж са необвързани,

а са богати на приятелства безброй?

 

Хей, хора! Не им се чудете –

така Творецът им ги е създал!

Едните са като ръцете –

Бог сила неуморна им е дал!

 

А други са като устата –

изкусно думите редят!

Трети пък – като краката,

щастливи са когато са на път!

 

И още има – хора най-различни,

от Бога сътворени с цел –

това, което е за всекиго типично

да го дари, щом даром го е взел.

 

Че както тялото е с части много

и всяка има място и призвание,

така да служим и ние на Бога –

да бъдем Негово благоухание!

 

„Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.”                                                                 1 Коринтяни 12:12

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...