25 ene 2017, 0:13

Тъга

  Poesía
1.5K 1 7

Една сълзица жално се търкулна

по склона на горчивата беда

и тихо,  мигом се превърна

във езеро от мъка и тъга.

 

Тъгата е в сърцето наранено,

прободено със хиляди стрели,

от подлости надупчено, сломено

и с болката от кървави следи.

 

Следите от момичето, в което

са дяволски желания и сласт,

и адът е в душицата ѝ клета,

там плътското във нея е на власт.

 

Властта на егото – себично,

безсъвестно и с устрем да греши,

от злобата за него е типично

любовния завет да разруши.

 

Разруха е душата ми скърбяща –

безумност, изневери и лъжи,

разкъсана и стенеща зловещо,

от раните тя вечно ще кърви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...