Тъга
Една сълзица жално се търкулна
по склона на горчивата беда
и тихо, мигом се превърна
във езеро от мъка и тъга.
Тъгата е в сърцето наранено,
прободено със хиляди стрели,
от подлости надупчено, сломено
и с болката от кървави следи.
Следите от момичето, в което
са дяволски желания и сласт,
и адът е в душицата ѝ клета,
там плътското във нея е на власт.
Властта на егото – себично,
безсъвестно и с устрем да греши,
от злобата за него е типично
любовния завет да разруши.
Разруха е душата ми скърбяща –
безумност, изневери и лъжи,
разкъсана и стенеща зловещо,
от раните тя вечно ще кърви.
© Александър All rights reserved.
