Тъга!
Не намирам думи да ти кажа колко ми липсваш,
когато с красива обич ме обливаш.
Сърцето ми бие,а душата тихичко ридае,
че те обича пак ще признае.
Ти успя да отключиш сърцето ми,
и да останеш завинаги в него,
сребърен прашец нахлу в душата ми...
ще го задържа в себе си смело.
Преглъщам трудно, щом лицето ти си спомня,
затварям очи усмивката ти да си припомня.
Звездите заедно с мен засияват,
от цял свят любовта приютяват.
В небето виждам образа ти,
в цветята усещам аромата ти.
Всичко около мен ми напомня за добротата,
с коята обгръщаш земята!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados
