9.01.2007 г., 16:56 ч.

Тъга! 

  Поезия
967 0 3

Не намирам думи да ти кажа колко ми липсваш,
когато с красива обич ме обливаш.
Сърцето ми бие,а душата тихичко ридае,
че те обича пак ще признае.
Ти успя да отключиш сърцето ми,
и да останеш завинаги в него,
сребърен прашец нахлу в душата ми...
ще го задържа в себе си смело.
Преглъщам трудно, щом лицето ти си спомня,
затварям очи усмивката ти да си припомня.
Звездите заедно с мен засияват,
от цял свят любовта приютяват.
В небето виждам образа ти,
в цветята усещам аромата ти.
Всичко около мен ми напомня за добротата,
с коята обгръщаш земята!


© Дидка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??