6 jun 2008, 7:00

Тъга...

915 0 0
 

А моето сърце остана там -

във твоя град, на вашта гара,

където зърнах за последно погледа ти ням

с тъгата на лицето и грозната цигара.

 

Пародия голяма май трябва да рисувам,

но всички думи няма да ми стигнат,

така, както ми се иска да напсувам

човека, нараняващ без очите му да мигнат.

 

Игра смешна и несправдлива

играе с нас света,

макар понякога и горделива,

не знам с какво залужих аз това.

 

Сърцето ми страхливо

сега не знае що да прави,

навярно трябва му огниво

огъня отново да запали.

 

Надежда в мен гори едничка -

че ще си спасителят на моята тъгуваща душичка.

Бързо трудностите ще забравя

и животът пак удоволствие ще ми доставя.

 

Тиранинът, объркващ нашия живот,

ще изтърпи наказание най-голямо,

навярно в някой античен народ

сърцето му ще бъде по подобие на нашто смляно.

 

Аз зная, много път ние ще изминем

до щастието така желано.

Като личности ще се издигнем,

животът ще ни завърти коварно.

 

Но силни нека бъдем -

в момент на болка и тъга,

в нежни нека се превърнем

и да заключим яростта.

 

Виновният не е измежду нас -

той може да ни наранява,

но върху сърцата ни да няма власт

и само силите ни да калява.

 

Краде той ценното ни време

подиграва се - същински великан,

идва той от злобно племе -

показва колко е голям.

 

Но аз съветвам те, любими,

да не те касаят тез тъмни картини,

да вложиш твоите сили и чувства

в най-хубавото - любовните изкуства.

 

Дали сме близо или надалече...

Какво значение има?

Смятам, че свикнали сме вече

с тази постоянна зима.

 

Обичам те - аз друга сила нямам,

живота си на тебе ще отдам

и когато и да се измориш,

ще те пусна по пътя си да вървиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...