Тъгата следва ни по пътя дълъг като игра децата...

защо сме тъжни и унили, щом няма вечно да сме живи ,

розови мечти или студът във нашите души -

от тях ни боли по начин, който не прости.

Всеки сам решава дали тъгата да избави,

дали да бъде силен, или борбата да забрави,

борба с ясен изход и мечти -

борба срещу себе си да зароди...

Сам да бъде той до края, без да поразява си съдбата блага,

без мечти заровен в собствен гроб изровен

и от кал да породи своите мечти,

в реалност да ги въплъти 

и да чака нейде нейните очи...