Nov 1, 2012, 12:56 PM

Тъгата

  Poetry » Love
671 0 0

Тъгата следва ни по пътя дълъг като игра децата...

защо сме тъжни и унили, щом няма вечно да сме живи ,

розови мечти или студът във нашите души -

от тях ни боли по начин, който не прости.

 

Всеки сам решава дали тъгата да избави,

дали да бъде силен, или борбата да забрави,

борба с ясен изход и мечти -

борба срещу себе си да зароди...

 

Сам да бъде той до края, без да поразява си съдбата блага,

без мечти заровен в собствен гроб изровен

и от кал да породи своите мечти,

в реалност да ги въплъти 

и да чака нейде нейните очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...