10 jun 2015, 19:55  

Тъгата в теб 

  Poesía » Otra
762 0 10

Тъгата те обзема,

впива в теб студени пръсти,

тялото изстива,

а грозни мисли плъзват във ума,

обгръщат ти духа, и той унива!

Невиждащ поглед в бялата стена,

ръце отпуснати във скута празен,

гърди поемащи дъха едва

проклинайки живота пуст и мразен!

И ставаш все по-малък и студен,

във странна черна точка се превръщаш,

не различаваш вече кой е ден,

с безчувственост се някаква обгръщаш!

Тогава питаш се... Защо така?

Не виждаш светлина, не виждаш нищо!

Защо мечтаеш си за самота?

Когато ти си жив, и имаш всичко!

Защо харесва ти да бъдеш сам?

Да си мълчиш! Със друг да не говориш!

Помръдвайки ръцете си едвам

със мислите си сам да се затвориш.

Така света не би те наранил,

във тъмното е тихичко и топло

и като ембрион в утроба си се свил,

закрилян, защитен... и тъй е просто!

Спокойствие и странна топлина

обгръщат изтощеното ти тяло,

изгасва бавно всяка светлина,

и сякаш се превръщаш пак във цяло.

Но времето с неспирния си бяг

лекува рани, светлина възражда!

Събуждаш се... разкъсваш своя мрак

и за живот отново ти се Раждаш!

 

© Радка Горанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, че харесваш стихът ми Калоян! Описаното в него съм изживяла лично така, че те разбирам напълно! Повярвай ми обаче, в живота има и друго освен тъга и болка...и то ще дойде, когато трябва!

    Ан, мила! Радвам се, че си била при мен и ми е приятно, че харесваш стихът ми, но ми се иска да не се припознаваш в лирическия точно на този стих...намери си някой по—весел Поздрави и на двамата от мен!
  • "Защо харесва ти да бъдеш сам?
    Да си мълчиш! Със друг да не говориш!
    Помръдвайки ръцете си едвам
    със мислите си сам да се затвориш."

    Мисля, че донякъде намирам себе си в тази поезия и е тъжно да го кажа, но може би точно поради тази причина ми хареса толкова много! Поздравления! Не спирай да пишеш!
  • Определено си водим диалог с теб Антоан, и то доста интересен! Аз доста по—трудно излизам от състоянието, което съм описала. Не пия алкохол, а волевите ми камшици са май слабички, та си е мъка, но се справям някак си Сега мисля да отлетя към вълшебния свят на сънищата там поне е безопасно Хубав и сънища и на теб!
  • Благодаря ти! Две думи но значат много за мен!
  • А така де дойдохме си на думата! То „сродни души” не се намират под път и над път. Късмет е да я намериш...останалото зависи от нас, какво и как и даваме, за да може и тя да ни го върне...нещо като душевен кръговрат Оказахме се много приказливи
    Колкото до Барона Добре се е уредил (човека)...може пък и стих да му посветим Както си ми писал в коментара си, който няма сродна душа..твори стихове Разсмиваш ме Хубава вечер!
  • Антоан, това със „сродната душа”е съвършено вярно, но не всеки има късмета да я има до себе си и то точно тогава, когато му е нужна!Понякога, малко трудно, но сам излизаш от тъмното и виждаш светлината! Благодаря ти, че ме посети, че коментира и хареса стихът ми
    Хубава вечер ти пожелавам и до нови срещи
  • Благодаря ти Мисана, за твоя искрен коментар и за високата оценка, която даваш на стихът ми! Разбира се, че съм опитала да напипам пулса на самотата и тъгата, защото лично съм изпитвала всичко описано в нея!
    В сравнение с твоята обаче, тя е по— малката сестра! Не знам дали някога изобщо ще прочета нещо написано от теб и то няма да ме грабне изцяло! Поклон пред таланта ти!
    Пожелавам ти прекрасна нощ, а за творческите ти успехи...те са неоспорим факт!

    Емо, ето и нещо тъжно и от мен! Радвам се, че ти е харесало Но разковничето наистина е там...Да оценим това, което имаме!
    Хубава нощ ти пожелавам и прекрасен ден утре

    Благодаря ти Пламена, че оцени и хареса стихът ми! Всички сме преминали през тъгата, но хубавото е, че след нея се събуждаме още по— силни за Живот!
    Спокойна и красива нощ ти пожелавам
  • Усетих тъгата която описваш в стиха си.
    Може би всеки е бил обгръщан от нея в даден момент
    от живота си.
    И все пак завършва оптимистично-

    "Но времето с неспирния си бяг
    лекува рани, светлина възражда!
    Събуждаш се... разкъсваше своя мрак
    и за живот отново ти се Раждаш!"

    Хареса ми и те поздравявам!
  • Разковничето за мен в тази прекрасна творба е:
    ,, Когато ти си жив, и имаш всичко!
    Много ми хареса Раде. Поздрави!
  • Браво, Радка! Напипала си пулса на Самотата. Самотата е любов с тъгата.
    "Самотата ни буди навсякъде".

    "Какво ли в твоя първи ден -
    тоз жребий в жребия те води
    и влачи немия протест натам...?
    Навярно тайнственото - странното желание -
    желанието да останеш сам...! /blackjack12/.

    Оценявам тази творба най-високо, защото тя кореспондира и с:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=327188

    Хубава вечер ти желая, а също и нови творчески успехи!
Propuestas
: ??:??