Тъгата в теб
Тъгата те обзема,
впива в теб студени пръсти,
тялото изстива,
а грозни мисли плъзват във ума,
обгръщат ти духа, и той унива!
Невиждащ поглед в бялата стена,
ръце отпуснати във скута празен,
гърди поемащи дъха едва
проклинайки живота пуст и мразен!
И ставаш все по-малък и студен,
във странна черна точка се превръщаш,
не различаваш вече кой е ден,
с безчувственост се някаква обгръщаш!
Тогава питаш се... Защо така?
Не виждаш светлина, не виждаш нищо!
Защо мечтаеш си за самота?
Когато ти си жив, и имаш всичко!
Защо харесва ти да бъдеш сам?
Да си мълчиш! Със друг да не говориш!
Помръдвайки ръцете си едвам
със мислите си сам да се затвориш.
Така света не би те наранил,
във тъмното е тихичко и топло
и като ембрион в утроба си се свил,
закрилян, защитен... и тъй е просто!
Спокойствие и странна топлина
обгръщат изтощеното ти тяло,
изгасва бавно всяка светлина,
и сякаш се превръщаш пак във цяло.
Но времето с неспирния си бяг
лекува рани, светлина възражда!
Събуждаш се... разкъсваш своя мрак
и за живот отново ти се Раждаш!
© Радка Горанова All rights reserved.
Поздрави и на двамата от мен!
