Тъй гладна, жадна...
Тъй гладна, жадна съм за твойта страст.
Залитам бездиханна - да те имам
и шепотът на тихия ти глас
да ме нахрани и да се опия.
И прекосявам те в несвяст -
пустиня необятна, ожарена,
но тръпнеща вихрушка - мойто аз
живее в мене с бурята стихийна.
Ще плисна със потопен дъжд -
мълчанието твое да удавя,
да викнеш разярен със глас,
че ме обичаш и съм твоя само.
Да ме нахраниш с ласки и любов.
Да ме опиеш с обич неизмерна.
Ще пее в вените ми твоят глас,
ще дишам до гръдта ти усмирена.
Живот ли е, тъй близко до смъртта.
Умиране и раждане ведно се слива.
Като река поройна, буйна, любовта
със бурите в сърцето ми прелива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
