Тъй както тръгва есента...

Косата ми разроши, така както най-мразя,

дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва

разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,

хапи там, където най-боли...

Блъсни ме към стената и косата ми дръпни,

влез в мен като огнен Луцифер и ме подиви,

гърба дери, нека да кърви,

запали цигара, пуши и ме люби...

Хвърляй страст из цялата стая, нека да искри,

убий срама във мене, застреляй всяка невинна сълза,

превърни ме в блудница - харесва ми така,

вдъхнови ме да не спя, да те искам пак, и пак...

Инжектирай ми бензин, скоростта до край увеличи,

не е нужно да говорим, хубаво е да сме само аз и ти,

гледай ме в очите, те не просят и не лъжат, там може би си само ти,

за утре не мисли, рано ще си тръгна с първата зора...

Когато се събудиш ще видиш само косъм от моята коса,

а калъфката на мене ще ухае, достатъчно е това,

ще си тръгна, тъй както съм дошла,

без вопъл, без стон, без нито една следа...

Нищо няма да взема със себе си и нищо няма да оставя,

просто ще си тръгна, тъй както тръгва есента...

                                                                                                                      19.05.2013г.