24 ene 2007, 21:45

Тъжна Коледа

  Poesía
1.2K 0 2
ето ви и моето най - първо стихотворение:

Тъжна Коледа

Идва коледният ден красив,
но за някой той ще е обикновен ден - сив.
Всичко е във пъстра светлина,играчки,
но липсва детски смях,закачки.

Защо незнаем как да сме щастливи,
да се чувстваме изпълнени и живи.
По празниците се сещаме,че има доброта.
Само тогава мислим за онези - без родители деца.

Отиваме във домовете,носим сладко,
но те никога не ще имат истински мама и татко.
Всичко е толкова брутално и трагично,
а в останалото време се държим безразлично.

Защо има деца без родители ?!
Това е голяма отговорност - Не мислите ли ?!
Всеки гледа да извърши полов акт,
а децата са безспорен факт

Болката има не мога да разбера,
може би защотот аз имам къде да се прибера.
Мисля,че едно от нещата за нашата победа
е да им кажем лично " Честита Коледа! "

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Психо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...