ето ви и моето най - първо стихотворение:

Тъжна Коледа

Идва коледният ден красив,
но за някой той ще е обикновен ден - сив.
Всичко е във пъстра светлина,играчки,
но липсва детски смях,закачки.

Защо незнаем как да сме щастливи,
да се чувстваме изпълнени и живи.
По празниците се сещаме,че има доброта.
Само тогава мислим за онези - без родители деца.

Отиваме във домовете,носим сладко,
но те никога не ще имат истински мама и татко.
Всичко е толкова брутално и трагично,
а в останалото време се държим безразлично.

Защо има деца без родители ?!
Това е голяма отговорност - Не мислите ли ?!
Всеки гледа да извърши полов акт,
а децата са безспорен факт

Болката има не мога да разбера,
може би защотот аз имам къде да се прибера.
Мисля,че едно от нещата за нашата победа
е да им кажем лично " Честита Коледа! "