Тъжна Коледа

Нощта е тиха...Бъдни вечер Свята...

Роди се Бог...Звезда изгрея там...

Не е заслужил никой на Земята

на Бъдни вечер да замръкне сам...

Макар Животът ни да е различен

и тъй различен земният ни дял,

за всекиго да има симетричен

човек, Създателят е пожелал...

А ти Любима?..Ти къде се скита

и над Света премина като ек,

как никого тревожно не попита:

“-Не си ли  моят, обещан Човек?..”

И как до днес живя така самотна!..

Самотна като Бог...Сама душа...

Със Божията благослов сама в Живота

и без Любов!..Кажи ако греша!..

По Празниците даже Бог е тъжен,

(но Той реши да е един  в Света!..),

а ти защо помисли, че си длъжна

да споделиш и божията самота!..

...А тъжно е  край масата да седнеш

и всичко там да бъде по едно-

единствената чаша да погледнеш

в самотното си тъжно тържество!..

И на кого „добро” да пожелаеш?..

И няма със кого да вдигнеш тост,

и няма кой да дойде знаеш...Знаеш,

но все поглеждаш за нечакан гост...

О, боже мой, дори свещта една е

и с трепкащ пламък тя догаря, виж:

та никой  ли  в Света  не  те желае,

че сам – сама  на Коледа стоиш!...

...За миг задремеш и така насъне

самият Бог щом влезе с вихър лек-

налей Му чаша, но преди да тръгне

Го помоли за своя си Човек...

д-р Коста Качев