Тъжна Коледа
Тъжна Коледа
Нощта е тиха...Бъдни вечер Свята...
Роди се Бог...Звезда изгрея там...
Не е заслужил никой на Земята
на Бъдни вечер да замръкне сам...
Макар Животът ни да е различен
и тъй различен земният ни дял,
за всекиго да има симетричен
човек, Създателят е пожелал...
А ти Любима?..Ти къде се скита
и над Света премина като ек,
как никого тревожно не попита:
“-Не си ли моят, обещан Човек?..”
И как до днес живя така самотна!..
Самотна като Бог...Сама душа...
Със Божията благослов сама в Живота
и без Любов!..Кажи ако греша!..
По Празниците даже Бог е тъжен,
(но Той реши да е един в Света!..),
а ти защо помисли, че си длъжна
да споделиш и божията самота!..
...А тъжно е край масата да седнеш
и всичко там да бъде по едно-
единствената чаша да погледнеш
в самотното си тъжно тържество!..
И на кого „добро” да пожелаеш?..
И няма със кого да вдигнеш тост,
и няма кой да дойде знаеш...Знаеш,
но все поглеждаш за нечакан гост...
О, боже мой, дори свещта една е
и с трепкащ пламък тя догаря, виж:
та никой ли в Света не те желае,
че сам – сама на Коледа стоиш!...
...За миг задремеш и така насъне
самият Бог щом влезе с вихър лек-
налей Му чаша, но преди да тръгне
Го помоли за своя си Човек...
д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
