Тъжна песен

 Стоян:

Гергана, думам ти, Калине,

от радост място не намира -

очите тъмни и големи

все Колчо богаташа дирят.

До него тежко тя пристъпя,

коси си в плитки е прибрала,

облечена в носия скъпа...

Нагиздила се, натъкмила -

същинска дивна самодива

и сватба чудна днес ще вдигат.

Калин:

Не думай вече, луд Стояне,

Гергана дума ми е дала,

че по седенки заговарям.

На кладенеца я причаквам.

Една Гергана е в селото

и сред момите на хорото

снага ù като слънце грее

и звън се лее, га се смее.

Гергана в вярност се кълнеше.

Ще ми пристане тая вечер.

Стоян:

Очите ù красиви лъжат.

Тя други люби и задява,

със Колчо сватба днес ще правят.

Гергана, дивна хубавица,

да дойде в твоята къщица

със тебе да живее бедно...

Не е момиче лековерно.

Снага ù стройна радост иска.

С носии бели да се гизди.

Гергана гривните я мамят

и тежки дървени гердани.

Калин:

Гергана, моя е, Стояне!

Не дири златното имане.

Тя мене иска, мене люби.

Ти махай се със тия груби

думи, дето ми ги дрънкаш!

Но разговорът е прекъснат

от луди викове и песни.

Калин полу-умрял се кръсти -

от туй, що вижда, е прекършен.

Гергана, чудна хубавица,

до Колчо богаташ пристъпя.

Коси си в плитки е прибрала,

облечена в носия скъпа...

Нагиздила се, натъкмила,

същинска  дивна самодива,

тъй както думаше Стояна.

Ах, таз измамница Гергана,

а и Калин такъв наивник.

Той на крака се олюлява,

пред погледа му причернява.

Гневът от ревност го напада

и на земята мъртъв пада.

Гергана първа се притече.

Сватбарите не свирят вече..

Но късно е – душата млада

отлита вече към небето.

Дано намери там покоя

и обич истинска обаче,

а не лъжовна като тая.

Гергана много дълго плака,

ала не върна млад Калин.