6 oct 2011, 21:23

Тъжна равносметка

  Poesía » Civil
1.1K 0 2

                                            ТЪЖНА РАВНОСМЕТКА

            

 

                                               Опитват се да ми внушават,

                                               че възрастта порок е,

                                               и нагло да ме убеждават,

                                               че стара съм и грохнала.

                                               Че времето ми е отминало,

                                                че вече съм  излишна                                                                    

                                                че опит, знания са минало

                                                и нямам шанс за нищо.

                                                Кои сте вие, дето

                                                на богове се правите?

                                                Студени и безчувствени

                                                живота ни решавате?

                                                Изглежда, че във детството

                                                лишени сте били от нещо,

                                                което днес създаде бедствието:

                                                "високомерие човешко".

                                                И сигурно вината носим

                                                и ние, вашите предшественици,

                                                защото гълтахме въпросите,

                                                докато ставахте мошеници.

                                                Пропуснахме да ви разкажем

                                                за царя, старците погубил.

                                                И мъдростта да ви покажем,         

                                                в сърцата обич да събудим.

                                                Сега е късно! Много късно!

                                                Духът е пуснат от бутилката.

                                                Живеем време зло и мръсно,

                                                изпълнило ни със чернилка.

                                                А искам с вяра да погледна,

                                                напред да видя светлина!

                                                Дори в минутата последна да е -

                                                да бъде доброта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Написано е в един много труден период. Искрено се надявам ...Сиси!
    Нина-благодаря!
  • Силно и с плам!Дано младите го прочетат!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...