6 oct 2011, 21:23

Тъжна равносметка

  Poesía » Civil
1.1K 0 2

                                            ТЪЖНА РАВНОСМЕТКА

            

 

                                               Опитват се да ми внушават,

                                               че възрастта порок е,

                                               и нагло да ме убеждават,

                                               че стара съм и грохнала.

                                               Че времето ми е отминало,

                                                че вече съм  излишна                                                                    

                                                че опит, знания са минало

                                                и нямам шанс за нищо.

                                                Кои сте вие, дето

                                                на богове се правите?

                                                Студени и безчувствени

                                                живота ни решавате?

                                                Изглежда, че във детството

                                                лишени сте били от нещо,

                                                което днес създаде бедствието:

                                                "високомерие човешко".

                                                И сигурно вината носим

                                                и ние, вашите предшественици,

                                                защото гълтахме въпросите,

                                                докато ставахте мошеници.

                                                Пропуснахме да ви разкажем

                                                за царя, старците погубил.

                                                И мъдростта да ви покажем,         

                                                в сърцата обич да събудим.

                                                Сега е късно! Много късно!

                                                Духът е пуснат от бутилката.

                                                Живеем време зло и мръсно,

                                                изпълнило ни със чернилка.

                                                А искам с вяра да погледна,

                                                напред да видя светлина!

                                                Дори в минутата последна да е -

                                                да бъде доброта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Написано е в един много труден период. Искрено се надявам ...Сиси!
    Нина-благодаря!
  • Силно и с плам!Дано младите го прочетат!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...