18 mar 2007, 19:46

Тъжна съм 

  Poesía
2156 0 2
Тъжна съм - това боли.
Гневна съм - и пак боли.
Огледах се и болка ме разкъса -
тъй малко хора знаят пътя си.
И как усмивка да даря,
щом всеки оградил се е...
стена, стена и пак стена.
Всеки жалва се и стене,
а никой нищо не променя!
Уж всички за любов се борим,
защо в ръцете си държим топори?!

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря.
    Светлана,усмихнахте ме-"Предай нататък!"
    Великолепно!
  • Ще се научим да се усмихваме,когато спрем при всяка среща с приятели само да се оплакваме...това малко ни е патент.На запад си имат психоаналитици.Но не спирай да даряваш усмивки,те са заразни,нещо като:Предай нататък.
Propuestas
: ??:??