Mar 18, 2007, 7:46 PM

Тъжна съм

Poetry

2.3K 0 2

Тъжна съм - това боли.
Гневна съм - и пак боли.
Огледах се и болка ме разкъса -
тъй малко хора знаят пътя си.
И как усмивка да даря,
щом всеки оградил се е...
стена, стена и пак стена.
Всеки жалва се и стене,
а никой нищо не променя!
Уж всички за любов се борим,
защо в ръцете си държим топори?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Шопче (Шопландия Софийска)

Благодаря.
Светлана,усмихнахте ме-"Предай нататък!"
Великолепно!

2007-03-19T13:19:54+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Ще се научим да се усмихваме,когато спрем при всяка среща с приятели само да се оплакваме...това малко ни е патент.На запад си имат психоаналитици.Но не спирай да даряваш усмивки,те са заразни,нещо като:Предай нататък.

2007-03-19T03:18:35+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0