Mar 18, 2007, 7:46 PM

Тъжна съм

Poetry

2.3K 0 2

Тъжна съм - това боли.
Гневна съм - и пак боли.
Огледах се и болка ме разкъса -
тъй малко хора знаят пътя си.
И как усмивка да даря,
щом всеки оградил се е...
стена, стена и пак стена.
Всеки жалва се и стене,
а никой нищо не променя!
Уж всички за любов се борим,
защо в ръцете си държим топори?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Шопче (Шопландия Софийска)

Благодаря.
Светлана,усмихнахте ме-"Предай нататък!"
Великолепно!

2007-03-19T13:19:54+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Ще се научим да се усмихваме,когато спрем при всяка среща с приятели само да се оплакваме...това малко ни е патент.На запад си имат психоаналитици.Но не спирай да даряваш усмивки,те са заразни,нещо като:Предай нататък.

2007-03-19T03:18:35+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0