В тъжни нощи, мълчаливи,
на пръсти идва любовта,
предлага радости лъжливи
за изхабената душа.

С безочие коварно
припомня ми онези мигове,
в които влюбен си безкрайно
и изкупваш чужди грехове.

Любовта е страж безмълвен,
стоящ на моята врата
и със твоя поглед блуден
връща ме в оназ тъма.

И да знаеш, че е грешка,
стремглаво хвърляш се напред,
но отхвърлен си с насмешка,
заради мечтите си безчет.

Ставаш роб на подлостта,
всеки нараняваш без вина
и потапяш чуждите сърца
в неизлечима самота.