11 jul 2007, 9:48

Тъжни нощи

  Poesía
789 0 1
В тъжни нощи, мълчаливи,
на пръсти идва любовта,
предлага радости лъжливи
за изхабената душа.

С безочие коварно
припомня ми онези мигове,
в които влюбен си безкрайно
и изкупваш чужди грехове.

Любовта е страж безмълвен,
стоящ на моята врата
и със твоя поглед блуден
връща ме в оназ тъма.

И да знаеш, че е грешка,
стремглаво хвърляш се напред,
но отхвърлен си с насмешка,
заради мечтите си безчет.

Ставаш роб на подлостта,
всеки нараняваш без вина
и потапяш чуждите сърца
в неизлечима самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пжжжж Сооооо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...