Jul 11, 2007, 9:48 AM

Тъжни нощи

  Poetry
782 0 1
В тъжни нощи, мълчаливи,
на пръсти идва любовта,
предлага радости лъжливи
за изхабената душа.

С безочие коварно
припомня ми онези мигове,
в които влюбен си безкрайно
и изкупваш чужди грехове.

Любовта е страж безмълвен,
стоящ на моята врата
и със твоя поглед блуден
връща ме в оназ тъма.

И да знаеш, че е грешка,
стремглаво хвърляш се напред,
но отхвърлен си с насмешка,
заради мечтите си безчет.

Ставаш роб на подлостта,
всеки нараняваш без вина
и потапяш чуждите сърца
в неизлечима самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пжжжж Сооооо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...