10 mar 2008, 8:01

Тъжно

  Poesía
1.1K 0 4
Сменят се картини на екрана.
Пореден филм, реклами, новини.
Замислям се - дали сме още двама
или пък всеки своя път върви.

Отвън ни гледа пълната луна.
Лежим в леглото, гръб със гръб опрели.
Завивката ни, вярно, е една,
но мислите към други полетели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

А трябва само ръце да протегнем.
Да ме докоснеш. Аз да те докосна.
След буйната страст уморени да легнем
и прегърнати да сънуваме още.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Новият ден ни събужда със звън.
И тази нощ е скучно отлетяла.
Пъстрият свят ни очаква навън,
додето дойде нова вечер вяла.

Усмихнати фалшиво се разделяме,
ядосани на себе си и другия,
че можем ежедневието да споделяме,
а любовта не можем да събудим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...