Сменят се картини на екрана.
Пореден филм, реклами, новини.
Замислям се - дали сме още двама
или пък всеки своя път върви.
Отвън ни гледа пълната луна.
Лежим в леглото, гръб със гръб опрели.
Завивката ни, вярно, е една,
но мислите към други полетели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
А трябва само ръце да протегнем.
Да ме докоснеш. Аз да те докосна.
След буйната страст уморени да легнем ...