Mar 10, 2008, 8:01 AM
Тъжно
Сменят се картини на екрана.
Пореден филм, реклами, новини.
Замислям се - дали сме още двама
или пък всеки своя път върви.
Отвън ни гледа пълната луна.
Лежим в леглото, гръб със гръб опрели.
Завивката ни, вярно, е една,
но мислите към други полетели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
А трябва само ръце да протегнем.
Да ме докоснеш. Аз да те докосна.
След буйната страст уморени да легнем
и прегърнати да сънуваме още.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Новият ден ни събужда със звън.
И тази нощ е скучно отлетяла.
Пъстрият свят ни очаква навън,
додето дойде нова вечер вяла.
Усмихнати фалшиво се разделяме,
ядосани на себе си и другия,
че можем ежедневието да споделяме,
а любовта не можем да събудим.
Пореден филм, реклами, новини.
Замислям се - дали сме още двама
или пък всеки своя път върви.
Отвън ни гледа пълната луна.
Лежим в леглото, гръб със гръб опрели.
Завивката ни, вярно, е една,
но мислите към други полетели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
А трябва само ръце да протегнем.
Да ме докоснеш. Аз да те докосна.
След буйната страст уморени да легнем
и прегърнати да сънуваме още.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Новият ден ни събужда със звън.
И тази нощ е скучно отлетяла.
Пъстрият свят ни очаква навън,
додето дойде нова вечер вяла.
Усмихнати фалшиво се разделяме,
ядосани на себе си и другия,
че можем ежедневието да споделяме,
а любовта не можем да събудим.
© Светослав Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Истината си е истина!Понякога ние,съпрузите се чувстваме като съквартиранти,които дори не са и приятели...За съжаление.
-
Много вярно -
Много тъжно,но ми хареса!
-
Прекрасен,но тъжен стих!Докосна ме!Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
