19 nov 2007, 11:13

Тъжно сърце 

  Poesía » De amor
1417 0 5
Всеки път, когато гледам нощното небе
и се любувам на красивите звезди,
плаче в мен едно сърце
и пълни със сълзи са две очи.
Затворени между четири стени
стенат и ридаят две души,
две души със разбити мечти.
Затворени в тъмнина,
за тях няма вече светлина.
Няма го нежното ухание на рози,
няма да има живот втори
за сърцата разделени
и душите вече вледенени.
Отдавна забравени са двете думи,
сладко пронизващи сърцето,
даряващи със сияйна усмивка лицето.
И навън сега тъжно е и небето,
липсва смеха на детето,
няма го нещото, което
вдъхва живот на света...
Но има надежда...
Любовта е някъде там...

© Анита РаНгелОва Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво
  • Тъга...вярвай в чудеса, мило момиче!
  • Толкова трогащ стих, прекрасен е!!!
    Заслужава повече от шестица!!!
  • Пожелавам ти да я откриеш, Ани, и дано това "някъде там" не е прекалено далече от теб, а точно обратното! Хубав стих, прегръдки
  • много ми харесва и за любовта винаги има надежда
Propuestas
: ??:??