Всеки път, когато гледам нощното небе и се любувам на красивите звезди, плаче в мен едно сърце и пълни със сълзи са две очи. Затворени между четири стени стенат и ридаят две души, две души със разбити мечти. Затворени в тъмнина, за тях няма вече светлина. Няма го нежното ухание на рози, няма да има живот втори за сърцата разделени и душите вече вледенени. Отдавна забравени са двете думи, сладко пронизващи сърцето, даряващи със сияйна усмивка лицето. И навън сега тъжно е и небето, липсва смеха на детето, няма го нещото, което вдъхва живот на света... Но има надежда... Любовта е някъде там...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.