Първи дубъл

                                         След първото завъртане

                                          земята спря да се върти

                                           Започваме

                                          Никой не приема

                                          себе си

                                          за кръст  

                                          (тук кръстът се сецва)

                                           Утрото –

                                           век от спорадични съмнения

                                             Идеята – никаква

                                             Измяната – в следващия епизод

                                            Пропихме я прошката

                                            Нас и вас

                                            промяната ни преви

                                            Амин  

                                             Втори дубъл

                                            Предтеча ни трепетликата

                                            (и точно тук камбаната зове)

                                              И требе 

                                               Требе си некое паве

                                              (да има противовес на целия смисъл

                                               един вид)

                                               Еволюцията

                                               макар да няма скоба

                                               и вятър

                                               и спомен за участ

                                               и бяло

                                               и седем клетви

                                               и сън (сънят на безспира)

                                               сънува балада

                                                за своята шапка

                                                 Да живее евореволюцията!

                                           Трети трипъл

                                          Тази неочакваност е метафора

                                           Тук думите винаги са губещи

                                            Печели само заведението

                                            Римата напуска разплакана

                                            (симптомът на сивите вежди между впрочем)

                                             Толкова стени разби главата на утрото

                                              Толкова глави мислиха в последствие

                                              Тъжи мой ред

                                               Тъжи

                                               Четвърти (недогледан) дубъл

                                                Моята майка 

                                                е плът непрогледна

                                                Отец ми е жълъд в зора 

                                                И всеки глупец

                                                ме мъдро пилее 

                                                и всяка мечта

                                                ме губи сама

                                                Следва танц на конен ансамбъл

                                                 Пети дубъл (петомислие без остатък и бакшиш)

                                                   (тази скоба е дъх)

                                                    Не те губя

                                                    знаеш ли

                                                     Не се губя –

                                                     тук съм

                                                      до чашата

                                                      И да обичам мога

                                                      И да измислям мога

                                                      (особено мога да мразя)

                                                      Ала е сън

                                                      Ала отвън

                                                      Ала извън

                                                      се смее мигът

                                                      преко мене 

                                                       Шести дубъл

                                                      Познат е като струна

                                                      Отречен звезден шут

                                                      (дядя Вася му е кум)

                                                       Надничащ в небесата

                                                       От пожелания издут

                                                        Еха 

                                                        Охо

                                                        Сипи един вермут

                                                        (много вермут пие тоя дубъл)    

                                                         Седми дубъл

                                                           Колкото  призная че ме има  - толкова

                                                            А да -

                                                            за дядя Вася друг път ще разкажа

                                                             И да – бъдете велико(душни) 

                                                                                                       11.3.2008г.