6 sept 2007, 10:07

Търси се муза

  Poesía
1.4K 0 19
Търси се муза - искряща, блестяща,
понякога силно, от болка, крещяща,
понякога тъжна, по-често щастлива,
винаги дива, безобразно игрива...
 
Казват, видели я нейде да скита...
Скрита, сърдита, във храстите свита -
муза красива, малко залитала,
изтощена, но жива, за мене попитала.
 
Но никой не знаел къде да я прати,
а тя не си спомняла пътя обратен...
И чак се ядосвам... Как може да тръгне,
когато не знае как да се върне!?!
 
Така че, приятели, ако някой я зърне,
помогнете й, моля ви, при мен да се върне.
Благодаря предварително. Знам, че с ваша подкрепа,
издирването на музата ми ще бъде по-леко.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би,но нещо се спотайва

  • Много,много целувки на всички ви!!!
    Ще я намерим немирницата.

    Прегръщам ви.
  • Яни, айде да се уговорим така: след теб, да пратиш музата при мен, какво ще кажеш?
    Стиха ти е чудесен!!!
  • Браво , мила Яница,сладурана си ти, прекрасен е стихът ти. Зарадва ме. С обич.
  • Приказно,игриво!Страхотно како!Що се отнася до музата...ти си я имаш!Целувки и прегръдки!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...