6.09.2007 г., 10:07

Търси се муза

1.4K 0 19
Търси се муза - искряща, блестяща,
понякога силно, от болка, крещяща,
понякога тъжна, по-често щастлива,
винаги дива, безобразно игрива...
 
Казват, видели я нейде да скита...
Скрита, сърдита, във храстите свита -
муза красива, малко залитала,
изтощена, но жива, за мене попитала.
 
Но никой не знаел къде да я прати,
а тя не си спомняла пътя обратен...
И чак се ядосвам... Как може да тръгне,
когато не знае как да се върне!?!
 
Така че, приятели, ако някой я зърне,
помогнете й, моля ви, при мен да се върне.
Благодаря предварително. Знам, че с ваша подкрепа,
издирването на музата ми ще бъде по-леко.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би,но нещо се спотайва

  • Много,много целувки на всички ви!!!
    Ще я намерим немирницата.

    Прегръщам ви.
  • Яни, айде да се уговорим така: след теб, да пратиш музата при мен, какво ще кажеш?
    Стиха ти е чудесен!!!
  • Браво , мила Яница,сладурана си ти, прекрасен е стихът ти. Зарадва ме. С обич.
  • Приказно,игриво!Страхотно како!Що се отнася до музата...ти си я имаш!Целувки и прегръдки!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...