2 ago 2012, 21:10

Търся своята душа...

  Poesía » Otra
809 0 0

Поглеждам към небесната пътека

и търся моята душа,

защото тези дни изгубила е пътя

към светлината на света.

 

Защо ли тъй душата ми се лута?

Защо ли сълзи бавно стичат се по моето лице?

Къде сгреших, къде изчезна светлината?

Защо в тъга се дави моето сърце?

 

В стремежа си да не направя грешка,

попаднах в капана на страха

и днес се чувствам като малка пешка,

объркала посоката на шахматната дъска.

 

Така боли ме от тази неизвестност,

какъв ще бъде утрешният ден,

дали душата ми ще може да намери

съдбовен знак и животворна светлина.

 

Съвсем обърках се в този свят

и вече почвам да се плаша.

Край мен изчезна всеки цвят

и сякаш днес не зная как да се измъкна,

къде е правилния път аз да реша.

 

Да зная, аз не съм единствената - тази,

която търси отговори в този свят,

която своята надежда зорко пази,

че утрешният ден ще е изпълнен с цвят.

 

Поглежда ме Луната нежно, усмихва се

и праща ми воал от звездна светлина,

нашепва ми, че пак ще грее Слънце над земята

и озарена в светлина ще бъде моята душа…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...