2 ago 2012, 21:10

Търся своята душа...

  Poesía » Otra
801 0 0

Поглеждам към небесната пътека

и търся моята душа,

защото тези дни изгубила е пътя

към светлината на света.

 

Защо ли тъй душата ми се лута?

Защо ли сълзи бавно стичат се по моето лице?

Къде сгреших, къде изчезна светлината?

Защо в тъга се дави моето сърце?

 

В стремежа си да не направя грешка,

попаднах в капана на страха

и днес се чувствам като малка пешка,

объркала посоката на шахматната дъска.

 

Така боли ме от тази неизвестност,

какъв ще бъде утрешният ден,

дали душата ми ще може да намери

съдбовен знак и животворна светлина.

 

Съвсем обърках се в този свят

и вече почвам да се плаша.

Край мен изчезна всеки цвят

и сякаш днес не зная как да се измъкна,

къде е правилния път аз да реша.

 

Да зная, аз не съм единствената - тази,

която търси отговори в този свят,

която своята надежда зорко пази,

че утрешният ден ще е изпълнен с цвят.

 

Поглежда ме Луната нежно, усмихва се

и праща ми воал от звездна светлина,

нашепва ми, че пак ще грее Слънце над земята

и озарена в светлина ще бъде моята душа…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...