12 jun 2007, 11:12

Търся те... Търсиш ме...

  Poesía
2.3K 0 31

Търся те...

Сред многото.
Единствена.
Измислих те в мечтите си,
вълшебните.
Рисувах те с перото си.
С най-нежните си цветове.
Неземните.


Търсиш ме...

Сред многото.
Загадъчен съм.
Мил и всеотдаен.
Любящ.
И онзи, вечно... твоят.


Търся те... Търсиш ме...


Сега сме аз и ти...
Неразделните.
С онова прекрасното в сърцата.
Чистата любов.
Неподвластни на време и разстояния.


Намерих те... Намери ме...

Завинаги сме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...