Небето нежнопролетно ухае,
земята първоутринно блести,
дори балканът сякаш, че мечтае
за твоите омайващи очи...
Вървя и стъпвам меко по тревата,
цветята вдишвам да останат в мен.
Превръщам се във част от синевата -
Превръщам се във светлина и в ден...
Ще те намеря в порива на вятъра,
в звездопадените нощни панаири,
за да прекарам на живота си остатъка
под властта на нежнотрелите ти сили.
Намеря ли те, ще ти дам букета
сега набран във моето сърце.
Намеря ли те, ще ти дам небето,
защото ти ще бъдеш моето небе...
Звезди ще търся в твоята вселена,
в свръхновите на емоциите твои...
Душата ми ще бъде упоена
от тебе... А сълзите ти? Те ще са и мои...
*****
Аз дишам вятър и мечти издишам.
В лъчи се къпя и съм лъч такъв.
И търся те, за да те обичам
от първата сълза, до последната си капка кръв!
31.05.2014.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
С малко закъснение, за което се извинявам, ти благодаря от ❤️ за включването 🌹