22 ago 2008, 14:27

У кръчмата на хоримага! 

  Poesía » De humor
765 0 5

У кръчмата на хоримага,
там някуга виднъш,
куктейл поръчах - "Ракитака",
пунежи вън валеши дъш.

 

Направи бармънъ ми питиету,
погледна ма, и са намръщи,
гаврътнах глътка ут куктейла,
а той потърка свойте пръсти

 

Ф началуту ни усъзнах са,
ам посли съ усетих,
пари ми искаши разбрах ас,
за туй виднага са дусетих.

 

На бара беши многу пълну,
понежи същ и хората са бяхъ скрили,
угледъх са за място пусто,
но късну веч е, бяхъ са разпрустранили

 

Та дрънкам аз си питиету,
ду мен обачи седна кмета,
напъчи са така напету,
И вика: - Дай на мени две питиета!

 

Да кажа, честну са засегнах,
и даже, тъй на чест,
ръка нагори аз прутегнах,
и викнах: Барман - Гуляму Виски с лед!

 

Животъ на селу йе трудин,
с хора бизброй и бизчет,
характир гради са природин,
за туй си пуръчах туй Виски със лед.

 

Навънка дъждът взе да пуспиръ,
гъврътнах си Вискиту с лед,
поръчах и мъничкъ биръ,
гъврътнах и нея, па сега търгвам напред.

 

Упрегнах си мойту магари,
приялу дурде аз съм пил,
къруцата пълна с люцерна на бали,
ам хубу, чи с нилон бях ги завил.

 

Путяглям си аз, за у къщи,
амъ си легнах дурде Марку ма кара,
кога пристигнах убачи, гледам някуй на мени са мръщи,
не Марку убачи, ам мойта съпруга Мара.

 

Не ща да разказвам, чи малку е грозну,
това що с мени са случи,
да ричем, чи жина ми беши съвсем сирозна,
и алкохол да пия ма утучи!

 

Тук лирическият герой пропуска заключителният момент... но вие предполагам сте се досетили...

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??