22.08.2008 г., 14:27

У кръчмата на хоримага!

1.1K 0 5

У кръчмата на хоримага,
там някуга виднъш,
куктейл поръчах - "Ракитака",
пунежи вън валеши дъш.

 

Направи бармънъ ми питиету,
погледна ма, и са намръщи,
гаврътнах глътка ут куктейла,
а той потърка свойте пръсти

 

Ф началуту ни усъзнах са,
ам посли съ усетих,
пари ми искаши разбрах ас,
за туй виднага са дусетих.

 

На бара беши многу пълну,
понежи същ и хората са бяхъ скрили,
угледъх са за място пусто,
но късну веч е, бяхъ са разпрустранили

 

Та дрънкам аз си питиету,
ду мен обачи седна кмета,
напъчи са така напету,
И вика: - Дай на мени две питиета!

 

Да кажа, честну са засегнах,
и даже, тъй на чест,
ръка нагори аз прутегнах,
и викнах: Барман - Гуляму Виски с лед!

 

Животъ на селу йе трудин,
с хора бизброй и бизчет,
характир гради са природин,
за туй си пуръчах туй Виски със лед.

 

Навънка дъждът взе да пуспиръ,
гъврътнах си Вискиту с лед,
поръчах и мъничкъ биръ,
гъврътнах и нея, па сега търгвам напред.

 

Упрегнах си мойту магари,
приялу дурде аз съм пил,
къруцата пълна с люцерна на бали,
ам хубу, чи с нилон бях ги завил.

 

Путяглям си аз, за у къщи,
амъ си легнах дурде Марку ма кара,
кога пристигнах убачи, гледам някуй на мени са мръщи,
не Марку убачи, ам мойта съпруга Мара.

 

Не ща да разказвам, чи малку е грозну,
това що с мени са случи,
да ричем, чи жина ми беши съвсем сирозна,
и алкохол да пия ма утучи!

 

Тук лирическият герой пропуска заключителният момент... но вие предполагам сте се досетили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ян Тра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...