Убийствен пъзел
| Още ме гориш, още сънувам само теб. Искам те до мен, иде ми да умра. Ти си най-нежният букет. Ти си най-ярката искра. Сънувам твойте устни. Искам те до мен, трябваш ми! Улиците са тъй тъжно пусти. Край мен всичко имам, но без теб е зейнала празнотата ми. Градът над мен кръжи. Още те нося като огнената кръв в себе си. От болка всичко край мен гъмжи. Но, не просто сърцето мое отнесе си. Защо да ме обичаш, та коя съм аз? Ти си първи и единствен. Имаш цялото ми същество, защо не ме обичаш тогаз? Ти не ме погубваш, а споменът за теб убийствен. Ти си до мен сега, усещам твойте ласки, но от тях така боли. Знам, че това са скрити маски. Знам, че после тръгваме на две посоки, а това ме гори. Защо всеки път като ме докоснеш се задушавам? Защо като ме целунеш трябва да умирам? Ах, а за любовта ти и Господ ще умолявам. Не мога даже да избирам. Още се моля нощ и ден да не си тръгваш. Като си тръгнеш усещам, че живота ме напуска. Усещам как сърцето с длето изтръгваш, и вечната празнота и самота се спуска. Че съм жива ми припомни. Върни ме към живота, помогни ми да се изправя. За мене си спомни, че без тебе просто няма да се справя. Знам, че си с друга. Знаех и преди, че сърцето ми ще стане с теб на прах. Не, не искам да съм груба. Искам да станеш за смях. В грешка съм с теб, сладка отрова си. И ти си от мен, живеш в мен и не искаш да напуснеш. Всичко с пагубата си измърси. Сърцето мое е от лед, ще се счупи като го изпуснеш. Разбитият си свят дано да събера. Пак ще ме боли, защото ще знам, че няма да си с мен. Трошичките от своята душа ще обера и ще се освободя от този плен. Ще те отмина ако пак се срещнем. Даже и името ми да крещиш не ми пука. С друг зората заедно ще посрещнем. Всичко между нас отдавна се пропука. И ти винаги ще си от мен, но ще заживея със споменът заедно. Ще взема твоята лукавост за да ме топли и напътства. Всичко ще е тъй като днес - жестоко и пагубно, когато споменът за ТЕБ отсъства. |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados
