Захаросани червени капки падат,
посинели изсъхнали ръце,
очи слепи - за нищо не стават,
покрито със рани лице.
Устните не говорят,
седят обвити в тишина,
спрели са те да се молят.
Рано е дошъл залезът на деня.
Тялото мъртво не потрепва,
само плува в локва кръв.
Тънка паяжината прилепва
към черепа, ударен пръв.
Като филм на ужасите някак,
но по-реално от това.
Злокобност плашеща, сякаш
да скандализира света.
Убийствена гледка (буквално)
да гледаш студения труп.
Халюцинирам ли? - Малко.
Какво усещане за смут...
.............
Стая изоставена, сива,
графити върху мръсни стени.
Дъждът през прозорците влиза
да измие кървавите следи.