Aug 1, 2009, 8:05 AM

Убийствено...

  Poetry
1K 0 0

Захаросани червени капки падат,
посинели изсъхнали ръце,
очи слепи - за нищо не стават,
покрито със рани лице.
Устните не говорят,
седят обвити в тишина,
спрели са те да се молят.
Рано е дошъл залезът на деня.
Тялото мъртво не потрепва,
само плува в локва кръв.
Тънка паяжината прилепва
към черепа, ударен пръв.
Като филм на ужасите някак,
но по-реално от това.
Злокобност плашеща, сякаш
да скандализира света.
Убийствена гледка (буквално)
да гледаш студения труп.
Халюцинирам ли? - Малко.
Какво усещане за смут...
.............
Стая изоставена, сива,
графити върху мръсни стени.
Дъждът през прозорците влиза
да измие кървавите следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Муза All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...