Убийство в писмо
Нашите гинат. Нашите мрат.
Тях ги убиват. Тях ги дерат.
Все унижавани, те са насилвани
от хора безжалостни, уж като тях.
Нашите гинат! Но не, не разбират,
след дните им радостни, в днешния крах,
кой им ориса дните безропотни,
пълни единствено с тежка печал.
Техните скърби на тъмно се сливат,
разкъсва ги утро със слънчев кинжал.
Нашите мрат! Но вървят и не спират
към острия нож на гладния ден.
Винят се задружно. Не смеят да дишат.
По-бедни от вчера, на парите им в плен.
Тях ги убиват! От упор. По малко.
Календарът препълнен е днес с демокрация:
„Как силно, мила, болят раменете...
От обида се гърчи цяла душа...
Аз съм работник на нечий разкош.”
Жалко! Но болка напира сега в редовете:
Тях ги дерат! Но все се надяват –
ще избегнат смъртта от сребърен нож...
Но какво да се прави! Такъв е животът.
Утре, от днес, ще бъде по-лош.
Какво да се прави? Това е въпросът!
А другото, даже, не струва и грош!
Тях ги убиват. Тях ги дерат.
Все унижавани, те са насилвани
от хора безжалостни, уж като тях.
Нашите гинат! Но не, не разбират,
след дните им радостни, в днешния крах,
кой им ориса дните безропотни,
пълни единствено с тежка печал.
Техните скърби на тъмно се сливат,
разкъсва ги утро със слънчев кинжал.
Нашите мрат! Но вървят и не спират
към острия нож на гладния ден.
Винят се задружно. Не смеят да дишат.
По-бедни от вчера, на парите им в плен.
Тях ги убиват! От упор. По малко.
Календарът препълнен е днес с демокрация:
„Как силно, мила, болят раменете...
От обида се гърчи цяла душа...
Аз съм работник на нечий разкош.”
Жалко! Но болка напира сега в редовете:
Тях ги дерат! Но все се надяват –
ще избегнат смъртта от сребърен нож...
Но какво да се прави! Такъв е животът.
Утре, от днес, ще бъде по-лош.
Какво да се прави? Това е въпросът!
А другото, даже, не струва и грош!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados
