2 dic 2011, 6:22

Участ

  Poesía
763 0 13

Участ

 

Не беше катедрала - беше къща -

с протрит от спомени цървул

мечтите нощем се завръщат,

виделият - видял, дочулият - дочул

 

как приказката нощем ку-ку-лази

в потайностите на мълчаната вода

и таласъмства кротко, и ни пази

скръбта, подпираща на пътищата ни глада.

 

Не беше катедрала - беше къща!

Съдбата ù позна какво е да си сам.

Сред чужди домове пролазникът прегръща

светата участ да събориш Храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...