2.12.2011 г., 6:22

Участ

766 0 13

Участ

 

Не беше катедрала - беше къща -

с протрит от спомени цървул

мечтите нощем се завръщат,

виделият - видял, дочулият - дочул

 

как приказката нощем ку-ку-лази

в потайностите на мълчаната вода

и таласъмства кротко, и ни пази

скръбта, подпираща на пътищата ни глада.

 

Не беше катедрала - беше къща!

Съдбата ù позна какво е да си сам.

Сред чужди домове пролазникът прегръща

светата участ да събориш Храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...