Участ
Не беше катедрала - беше къща -
с протрит от спомени цървул
мечтите нощем се завръщат,
виделият - видял, дочулият - дочул
как приказката нощем ку-ку-лази
в потайностите на мълчаната вода
и таласъмства кротко, и ни пази
скръбта, подпираща на пътищата ни глада.
Не беше катедрала - беше къща!
Съдбата ù позна какво е да си сам.
Сред чужди домове пролазникът прегръща ...