2.12.2011 г., 6:22

Участ

765 0 13

Участ

 

Не беше катедрала - беше къща -

с протрит от спомени цървул

мечтите нощем се завръщат,

виделият - видял, дочулият - дочул

 

как приказката нощем ку-ку-лази

в потайностите на мълчаната вода

и таласъмства кротко, и ни пази

скръбта, подпираща на пътищата ни глада.

 

Не беше катедрала - беше къща!

Съдбата ù позна какво е да си сам.

Сред чужди домове пролазникът прегръща

светата участ да събориш Храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...