11 sept 2007, 18:23

Участта на вампира

  Poesía
710 0 2

Участта на вампира


Ти надмогна земната си смърт
и от гроба черен се надигна.
Излизаш – един нов вампир,
наслаждаващ се на нов кървав пир.
Под пълната луна ти се вихриш със сила,
дори роднини не щадиш,
оставяйки навред кървавите си следи.
Аз знам, ти мразиш този адски дар,
ако бе имал избор, друга орис би избрал.
Но вече е прекалено късно...
Нещастната ти жертва, скитаща се
като мишка в лабиринт от улици,
те разпозна в последния си час.
Изстена, преди в ръцете ти да се отпусне,
но ти чу как тя те проклина,
видя го, скрито в очите й.
Цветята ти угасват в страх...
върни се у дома, при своя празен гроб.
Спомни си миналото, прокълни съдбата си.
Няма вече светлина, няма радост.
От теб лъха само на смърт и кръв.
Скрий се от света, отиди при демоните,
твои събратя, последвали една съдба,
прокълни участта си зла и тайно се надявай
някой ден при теб да дойде демон по-зъл
и заедно с тях да погуби и теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...