Училищно време

Първи клас буквара учим,
пишем, пеем и играем,
можем всичко да научим,
не напразно то като игра е.

Втори клас читанка мила

в раничката съм си скрила,

трети клас по-сложно става,
с тази таблица как трудно се решава.

Четвърти клас дойде, ура,
вече съм пораснал аз,
пети клас е трудно, зная,
с тия дроби как ли ще се справя.

Шести клас не съм в пас

с геометрията аз,
седми клас си уча здраво аз,
та нали в гимназията ще съм в следващия клас.

Осми клас дойде, нови съученици, госпожи,
всичките сме си толкова добри,
девети клас ни умори,
по математика не стигаме и три.

Десети клас мечтаят, знам,
за зайчета и абитуриентски бал,

единадесети клас, горките,
хич не им върви в игрите.

Оо, дванадесети клас,
колко години те чаках аз,
минах през какви ли не беди,
за да дойдеш точно ти.
Но може би обикнах училището аз
и очите ми са пълни със тъга,
за тези, които без умора
ни направиха достойни хора.
На теб, учителко, благодаря,

че отвори пътя ми към света.
Най-хубавите ми дни

ще помня чак до старини!